Различен
Аз съм различен,
душата ми е раздвоена.
Едната част е в плен,
а другата освободена.
Болката се прокрадва,
плачът напира.
Насечено сякаш с брадва,
сърцето ми спира ... умира.
Къде е радостта ?
В плен стои тя на пакостта,
и търси твоята усмивка,
но получава само полуусмивка.
Автор: Михаил Колев
